ДЕТЕКТОР

Речник на българския език

детѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. детѐктори, (два) детѐктора, м.
1. Уред за откриване или регистриране на нещо. Детектор на лъжата.
2. Спец. В радиотехниката — устройство за преобразуване на високите честоти в ниски.
прил. детѐкторен, детѐкторна, детѐкторно, мн. детѐкторни. Детекторен радиоприемник.

Грешни изписвания (3)

  • детектур
  • дитектор
  • дитектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-тек-тор
непълен член де-тек-то-ра
пълен член де-тек-то-рът
мн.ч. де-тек-то-ри
членувано де-тек-то-ри-те
бройна форма де-тек-то-ра
звателна форма