ДЕСЕТИЧЕН

Речник на българския език

десетѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • десетичин
  • деситичен
  • деситичин
  • дисетичен
  • дисетичин
  • диситичен
  • диситичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-се-ти-чен
непълен член де-се-тич-ния
пълен член де-се-тич-ни-ят
ж. р. де-се-тич-на
членувано де-се-тич-на-та
ср. р. де-се-тич-но
членувано де-се-тич-но-то
мн. ч. де-се-тич-ни
членувано де-се-тич-ни-те