ДЕСЕНИРАНЕ

Речник на българския език

десениране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-се-ни-ра-не
членувано де-се-ни-ра-не-то
мн.ч. де-се-ни-ра-ния
членувано де-се-ни-ра-ни-я-та