ДЕПОЛЯРИЗАЦИЯ

Речник на българския език

деполяриза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • деполярезацеа
  • деполярезацеъ
  • деполярезацея
  • деполярезациа
  • деполярезациъ
  • деполярезация
  • деполяризацеа
  • деполяризацеъ
  • деполяризацея
  • деполяризациа
  • деполяризациъ
  • депулярезацеа
  • депулярезацеъ
  • депулярезацея
  • депулярезациа
  • депулярезациъ
  • депулярезация
  • депуляризацеа
  • депуляризацеъ
  • депуляризацея
  • депуляризациа
  • депуляризациъ
  • депуляризация
  • диполярезацеа
  • диполярезацеъ
  • диполярезацея
  • диполярезациа
  • диполярезациъ
  • диполярезация
  • диполяризацеа
  • диполяризацеъ
  • диполяризацея
  • диполяризациа
  • диполяризациъ
  • диполяризация
  • дипулярезацеа
  • дипулярезацеъ
  • дипулярезацея
  • дипулярезациа
  • дипулярезациъ
  • дипулярезация
  • дипуляризацеа
  • дипуляризацеъ
  • дипуляризацея
  • дипуляризациа
  • дипуляризациъ
  • дипуляризация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-по-ля-ри-за-ция
членувано де-по-ля-ри-за-ци-я-та
мн.ч. де-по-ля-ри-за-ции
членувано де-по-ля-ри-за-ци-и-те
звателна форма