ДЕПО

Речник на българския език

депо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. депа̀, ср.
1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.).
2. Спец. В медицината — място, където се натрупват естествени или лечебни вещества.

Грешни изписвания (1)

  • дипо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-по
членувано де-по-то
мн.ч. де-па
членувано де-па-та