ДЕНОТАТИВЕН

Речник на българския език

денотативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-но-та-ти-вен
непълен член де-но-та-тив-ния
пълен член де-но-та-тив-ни-ят
ж. р. де-но-та-тив-на
членувано де-но-та-тив-на-та
ср. р. де-но-та-тив-но
членувано де-но-та-тив-но-то
мн. ч. де-но-та-тив-ни
членувано де-но-та-тив-ни-те