ДЕНГУБА

Речник на българския език

денгу̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. денгу̀би, ж.
1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой.
2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби.

Грешни изписвания (3)

  • денгубъ
  • дингуба
  • дингубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ден-гу-ба
членувано ден-гу-ба-та
мн.ч. ден-гу-би
членувано ден-гу-би-те
звателна форма