ДЕЛТА

Речник на българския език

дѐлта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дѐлти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него.

Грешни изписвания (1)

  • делтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дел-та
членувано дел-та-та
мн.ч. дел-ти
членувано дел-ти-те
звателна форма