ДЕЛНИЧЕН

Речник на българския език

дѐлничен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • делнечен
  • делнечин
  • делничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дел-ни-чен
непълен член дел-нич-ния
пълен член дел-нич-ни-ят
ж. р. дел-нич-на
членувано дел-нич-на-та
ср. р. дел-нич-но
членувано дел-нич-но-то
мн. ч. дел-нич-ни
членувано дел-нич-ни-те