ДЕЛИМ

Речник на българския език

1. делѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

делѝма, делѝмо, мн. делѝми, прил. Който може да се дели.
същ. делѝмост, делимостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • дилим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-лим
непълен член де-ли-мия
пълен член де-ли-ми-ят
ж. р. де-ли-ма
членувано де-ли-ма-та
ср. р. де-ли-мо
членувано де-ли-мо-то
мн. ч. де-ли-ми
членувано де-ли-ми-те

2. делим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

делим е производна форма на деля (сег. вр., 1 л., мн. ч.).