ДЕКОВИЛКА

Речник на българския език

дековѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дековилкъ
  • декувилка
  • декувилкъ
  • диковилка
  • диковилкъ
  • дикувилка
  • дикувилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ко-вил-ка
членувано де-ко-вил-ка-та
мн.ч. де-ко-вил-ки
членувано де-ко-вил-ки-те
звателна форма