действѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
действѝтелна, действѝтелно, мн. действѝтелни, прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
същ. действѝтелност, действителността̀, ж. Съвременна действителност.
• В действителност. — Както е наистина, действително.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
същ. действѝтелност, действителността̀, ж. Съвременна действителност.
• В действителност. — Както е наистина, действително.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- действителин
- действитилен
- действитилин
- дийствителен
- дийствителин
- дийствитилен
- дийствитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дейс-т-ви-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дейс-т-ви-тел-ния | ||
| пълен член | дейс-т-ви-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | дейс-т-ви-тел-на | ||
| членувано | дейс-т-ви-тел-на-та | ||
| ср. р. | дейс-т-ви-тел-но | ||
| членувано | дейс-т-ви-тел-но-то | ||
| мн. ч. | дейс-т-ви-тел-ни | ||
| членувано | дейс-т-ви-тел-ни-те | ||