ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ

Речник на българския език

дезориента̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дезориента̀ции, ж.
1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството.
2. Прен. Състояние на неосведоменост и обърканост.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зо-ри-ен-та-ция
членувано де-зо-ри-ен-та-ци-я-та
мн.ч. де-зо-ри-ен-та-ции
членувано де-зо-ри-ен-та-ци-и-те
звателна форма