ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Речник на българския език

дезинфѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дезинфѐкции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства.
прил. дезинфекцио̀нен, дезинфекцио̀нна, дезинфекцио̀нно, мн. дезинфекцио̀нни.

Синоними

Грешни изписвания (23)

  • дезенфекцеа
  • дезенфекцеъ
  • дезенфекцея
  • дезенфекциа
  • дезенфекциъ
  • дезенфекция
  • дезинфекцеа
  • дезинфекцеъ
  • дезинфекцея
  • дезинфекциа
  • дезинфекциъ
  • дизенфекцеа
  • дизенфекцеъ
  • дизенфекцея
  • дизенфекциа
  • дизенфекциъ
  • дизенфекция
  • дизинфекцеа
  • дизинфекцеъ
  • дизинфекцея
  • дизинфекциа
  • дизинфекциъ
  • дизинфекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зин-фек-ция
членувано де-зин-фек-ци-я-та
мн.ч. де-зин-фек-ции
членувано де-зин-фек-ци-и-те
звателна форма