ДЕВИЦА

Речник на българския език

девѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. девѝци, ж.
1. Остар. Мома, девойка.
2. Девствена жена.
прил. девѝчески, девѝческа, девѝческо, мн. девѝчески. Девическа гимназия.

Грешни изписвания (3)

  • девицъ
  • дивица
  • дивицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ви-ца
членувано де-ви-ца-та
мн.ч. де-ви-ци
членувано де-ви-ци-те
звателна форма де-ви-це