ДЕБЮТАНТ

Речник на българския език

дебюта̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дебюта̀нти, м. Този, който дебютира.
прил. дебюта̀нтски, дебюта̀нтска, дебюта̀нтско, мн. дебюта̀нтски.

Грешни изписвания (5)

  • дебйотант
  • дебйутант
  • дибйотант
  • дибйутант
  • дибютант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бю-тант
непълен член де-бю-тан-та
пълен член де-бю-тан-тът
мн.ч. де-бю-тан-ти
членувано де-бю-тан-ти-те
бройна форма де-бю-тан-ти
звателна форма де-бю-тан-те