ДЕБИТЕН

Речник на българския език

дебѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. дебѝт

Грешни изписвания (3)

  • дебитин
  • дибитен
  • дибитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-би-тен
непълен член де-бит-ния
пълен член де-бит-ни-ят
ж. р. де-бит-на
членувано де-бит-на-та
ср. р. де-бит-но
членувано де-бит-но-то
мн. ч. де-бит-ни
членувано де-бит-ни-те