ДВУЯЙЧЕН

Речник на българския език

двуя̀йчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двояйчен
  • двояйчин
  • двуяйчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-яй-чен
непълен член дву-яйч-ния
пълен член дву-яйч-ни-ят
ж. р. дву-яйч-на
членувано дву-яйч-на-та
ср. р. дву-яйч-но
членувано дву-яйч-но-то
мн. ч. дву-яйч-ни
членувано дву-яйч-ни-те