ДВУЧЛЕН

Речник на българския език

двучлѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. двучлѐни, (два) двучлѐна, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином.

Грешни изписвания (1)

  • двочлен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двуч-лен
непълен член двуч-ле-на
пълен член двуч-ле-нът
мн.ч. двуч-ле-ни
членувано двуч-ле-ни-те
бройна форма двуч-ле-на
звателна форма