ДВУФАЗЕН

Речник на българския език

двуфа̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двофазен
  • двофазин
  • двуфазин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-фа-зен
непълен член дву-фаз-ния
пълен член дву-фаз-ни-ят
ж. р. дву-фаз-на
членувано дву-фаз-на-та
ср. р. дву-фаз-но
членувано дву-фаз-но-то
мн. ч. дву-фаз-ни
членувано дву-фаз-ни-те