ДВУСТЕНЕН

Речник на българския език

двустѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двостенен
  • двостенин
  • двустенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двус-те-нен
непълен член двус-тен-ния
пълен член двус-тен-ни-ят
ж. р. двус-тен-на
членувано двус-тен-на-та
ср. р. двус-тен-но
членувано двус-тен-но-то
мн. ч. двус-тен-ни
членувано двус-тен-ни-те