ДВУМЕРЕН

Речник на българския език

двумѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двомерен
  • двомерин
  • двумерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ме-рен
непълен член дву-мер-ния
пълен член дву-мер-ни-ят
ж. р. дву-мер-на
членувано дву-мер-на-та
ср. р. дву-мер-но
членувано дву-мер-но-то
мн. ч. дву-мер-ни
членувано дву-мер-ни-те