ДВУКРАК

Речник на българския език

двукрак прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двук-рак
непълен член двук-ра-кия
пълен член двук-ра-ки-ят
ж. р. двук-ра-ка
членувано двук-ра-ка-та
ср. р. двук-ра-ко
членувано двук-ра-ко-то
мн. ч. двук-ра-ки
членувано двук-ра-ки-те