ДВУКОЛКА

Речник на българския език

двуко̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. двуко̀лки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • двоколка
  • двоколкъ
  • двуколкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-кол-ка
членувано дву-кол-ка-та
мн.ч. дву-кол-ки
членувано дву-кол-ки-те
звателна форма