ДВУАЗОТЕН

Речник на българския език

двуазотен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-а-зо-тен
непълен член дву-а-зот-ния
пълен член дву-а-зот-ни-ят
ж. р. дву-а-зот-на
членувано дву-а-зот-на-та
ср. р. дву-а-зот-но
членувано дву-а-зот-но-то
мн. ч. дву-а-зот-ни
членувано дву-а-зот-ни-те