ДАЧА

Речник на българския език

да̀ча — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. да̀чи, ж. Вила.
прил. да̀чен, да̀чна, да̀чно, мн. да̀чни.

Грешни изписвания (1)

  • дачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-ча
членувано да-ча-та
мн.ч. да-чи
членувано да-чи-те
звателна форма —

Връзки