ДАРАКЧИЯ

Речник на българския език

даракчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. даракчѝи, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.).
прил. даракчѝйски, даракчѝйска, даракчѝйско, мн. даракчѝйски.

Грешни изписвания (7)

  • даракчиъ
  • даръкчиъ
  • даръкчия
  • дъракчиъ
  • дъракчия
  • дъръкчиъ
  • дъръкчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-рак-чия
непълен член да-рак-чи-я-та
пълен член да-рак-чи-я-та
мн.ч. да-рак-чии
членувано да-рак-чи-и-те
бройна форма да-рак-чии
звателна форма да-рак-чи-йо