ДАНЪЧЕН

Речник на българския език

да̀нъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. да̀нък

Грешни изписвания (3)

  • даначен
  • даначин
  • данъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. да-нъ-чен
непълен член да-нъч-ния
пълен член да-нъч-ни-ят
ж. р. да-нъч-на
членувано да-нъч-на-та
ср. р. да-нъч-но
членувано да-нъч-но-то
мн. ч. да-нъч-ни
членувано да-нъч-ни-те