дан
—
некласифицирана дума
(тип 500)
Значение
данта̀, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.
• Отдавам дан (на някого). — Оказвам дължимата почит.
• Плащам дан (на нещо). — Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.
да̀нът, да̀на, мн. да̀нове, (два) да̀на, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.
междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.
• Отдавам дан (на някого). — Оказвам дължимата почит.
• Плащам дан (на нещо). — Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.
да̀нът, да̀на, мн. да̀нове, (два) да̀на, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.
междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.