ДАМГА

Речник на българския език

дамга̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дамгѝ, ж.
1. Остар. Печат.
2. Петно, белег, следа.

Грешни изписвания (3)

  • дамгъ
  • дъмга
  • дъмгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дам-га
членувано дам-га-та
мн.ч. дам-ги
членувано дам-ги-те
звателна форма