ГЪСЕНИЧЕН

Речник на българския език

гъсѐничен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гъсѐнична, гъсѐнично, мн. гъсѐнични, прил.
1. Който е на гъсеница.
2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; верижен. Гъсеничен трактор.

Грешни изписвания (7)

  • гасенечен
  • гасенечин
  • гасеничен
  • гасеничин
  • гъсенечен
  • гъсенечин
  • гъсеничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гъ-се-ни-чен
непълен член гъ-се-нич-ния
пълен член гъ-се-нич-ни-ят
ж. р. гъ-се-нич-на
членувано гъ-се-нич-на-та
ср. р. гъ-се-нич-но
членувано гъ-се-нич-но-то
мн. ч. гъ-се-нич-ни
членувано гъ-се-нич-ни-те