ГЪРЛИЦА

Речник на българския език

гъ̀рлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъ̀рлици, ж.
1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!
2. Диал. Гургулица.

Грешни изписвания (3)

  • гърлеца
  • гърлецъ
  • гърлицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-ли-ца
членувано гър-ли-ца-та
мн.ч. гър-ли-ци
членувано гър-ли-ци-те
звателна форма