ГЪЛТАЧ

Речник на българския език

гълта̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. вж. фаринкс

Грешни изписвания (1)

  • галтач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъл-тач
непълен член гъл-та-ча
пълен член гъл-та-чът
мн.ч. гъл-та-чи
членувано гъл-та-чи-те
бройна форма гъл-та-ча
звателна форма