ГУБЕР

Речник на българския език

гу̀бер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гу̀бери, (два) гу̀бера, м. Дебело вълнено покривало с дълги влакна.

Грешни изписвания (1)

  • губир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-бер
непълен член гу-бе-ра
пълен член гу-бе-рът
мн.ч. гу-бе-ри
членувано гу-бе-ри-те
бройна форма гу-бе-ра
звателна форма —

Връзки