ГРЪМОГЛАСЕН

Речник на българския език

гръмогла̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гръмогла̀сна, гръмогла̀сно, мн. гръмогла̀сни, прил.
1. Който има силен, мощен глас.
2. Който отеква много силно; гръмък.

Грешни изписвания (15)

  • гармогласен
  • гармогласин
  • гармугласен
  • гармугласин
  • грамогласен
  • грамогласин
  • грамугласен
  • грамугласин
  • гръмогласин
  • гръмугласен
  • гръмугласин
  • гърмогласен
  • гърмогласин
  • гърмугласен
  • гърмугласин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гръ-мог-ла-сен
непълен член гръ-мог-лас-ния
пълен член гръ-мог-лас-ни-ят
ж. р. гръ-мог-лас-на
членувано гръ-мог-лас-на-та
ср. р. гръ-мог-лас-но
членувано гръ-мог-лас-но-то
мн. ч. гръ-мог-лас-ни
членувано гръ-мог-лас-ни-те