ГРЪМЛИВ

Речник на българския език

гръмлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гръмлѝва, гръмлѝво, мн. гръмлѝви, прил. Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас.

Грешни изписвания (7)

  • гармлив
  • грамлив
  • гърмлив
  • гармлиф
  • грамлиф
  • гръмлиф
  • гърмлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гръм-лив
непълен член гръм-ли-вия
пълен член гръм-ли-ви-ят
ж. р. гръм-ли-ва
членувано гръм-ли-ва-та
ср. р. гръм-ли-во
членувано гръм-ли-во-то
мн. ч. гръм-ли-ви
членувано гръм-ли-ви-те