ГРУПАР

Речник на българския език

групар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гру-пар
непълен член гру-па-ря
пълен член гру-па-рят
мн.ч. гру-па-ри
членувано гру-па-ри-те
бройна форма гру-па-ри
звателна форма гру-па-рю