ГРУНД

Речник на българския език

грунд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гру̀ндът, гру̀нда, само ед., м. Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон.

Грешни изписвания (1)

  • грунт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грунд
непълен член грун-да
пълен член грун-дът
мн.ч. грун-до-ве
членувано грун-до-ве-те
бройна форма грун-да
звателна форма