ГРОТЕСКА

Речник на българския език

гротѐска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гротѐски, ж. Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или карикатурен вид.
прил. гротѐсков, гротѐскова, гротѐсково, мн. гротѐскови. Гротесков образ.

Грешни изписвания (3)

  • гротескъ
  • грутеска
  • грутескъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гро-тес-ка
членувано гро-тес-ка-та
мн.ч. гро-тес-ки
членувано гро-тес-ки-те
звателна форма