ГРОТ

Речник на българския език

грот съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грот
непълен член гро-та
пълен член гро-тът
мн.ч. гро-то-ве
членувано гро-то-ве-те
бройна форма гро-та
звателна форма