ГРОГ

Речник на българския език

грог съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гро̀гът, гро̀га, мн. гро̀гове, (два) гро̀га, м.
1. Само ед. Гореща алкохолна напитка от ром или коняк, смесени с вода и захар.
2. Порция от тази напитка.

Грешни изписвания (1)

  • грок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грог
непълен член гро-га
пълен член гро-гът
мн.ч. гро-го-ве
членувано гро-го-ве-те
бройна форма гро-га
звателна форма