ГРИЗАЧ

Речник на българския език

гриза̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. гриза̀чи, (два) гриза̀ча, м. Бозайно животно с развити предни зъби за гризане, което се храни по този начин.

Грешни изписвания (1)

  • грезач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гри-зач
непълен член гри-за-ча
пълен член гри-за-чът
мн.ч. гри-за-чи
членувано гри-за-чи-те
бройна форма гри-за-чи
звателна форма гри-за-чо