ГРАЧЕНЕ

Речник на българския език

гра̀чене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гра̀ча

Грешни изписвания (3)

  • грачени
  • грачине
  • грачини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-че-не
членувано гра-че-не-то
мн.ч. гра-че-ния
членувано гра-че-ни-я-та