ГРАНИЧЕН

Речник на българския език

гранѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • граничин
  • гръничен
  • гръничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-ни-чен
непълен член гра-нич-ния
пълен член гра-нич-ни-ят
ж. р. гра-нич-на
членувано гра-нич-на-та
ср. р. гра-нич-но
членувано гра-нич-но-то
мн. ч. гра-нич-ни
членувано гра-нич-ни-те