1.
гра̀ница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. гра̀ници, ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
прил. гранѝчен, гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
• Зад граница. — В чужбина.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
прил. гранѝчен, гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
• Зад граница. — В чужбина.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- гранеца
- гранецъ
- границъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гра-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | гра-ни-ца-та | |
| мн.ч. | гра-ни-ци | |
| членувано | гра-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Гра̀ница
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Гранеца
- Гранецъ
- Границъ