ГРАНИТЕН

Речник на българския език

гранѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • гранитин
  • грънитен
  • грънитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-ни-тен
непълен член гра-нит-ния
пълен член гра-нит-ни-ят
ж. р. гра-нит-на
членувано гра-нит-на-та
ср. р. гра-нит-но
членувано гра-нит-но-то
мн. ч. гра-нит-ни
членувано гра-нит-ни-те