ГРАМОТА

Речник на българския език

грамота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. грамотѝ, ж.
1. ист. Официален документ от името на владетеля.
2. Писмен документ за отличие. Почетна грамота.

Грешни изписвания (7)

  • грамотъ
  • грамута
  • грамутъ
  • гръмота
  • гръмотъ
  • гръмута
  • гръмутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-мо-та
членувано гра-мо-та-та
мн.ч. гра-мо-ти
членувано гра-мо-ти-те
звателна форма