ГОСТИЛНИЧАРКА

Речник на българския език

гостилнича̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гостилнича̀рки, ж. Жена гостилничар.

Грешни изписвания (15)

  • гостелнечарка
  • гостелнечаркъ
  • гостелничарка
  • гостелничаркъ
  • гостилнечарка
  • гостилнечаркъ
  • гостилничаркъ
  • густелнечарка
  • густелнечаркъ
  • густелничарка
  • густелничаркъ
  • густилнечарка
  • густилнечаркъ
  • густилничарка
  • густилничаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-тил-ни-чар-ка
членувано гос-тил-ни-чар-ка-та
мн.ч. гос-тил-ни-чар-ки
членувано гос-тил-ни-чар-ки-те
звателна форма