ГОРИЦА

Речник на българския език

1. горѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. гора̀

Грешни изписвания (3)

  • горицъ
  • гурица
  • гурицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ри-ца
членувано го-ри-ца-та
мн.ч. го-ри-ци
членувано го-ри-ци-те
звателна форма

2. Горѝца географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Горицъ
  • Гурица
  • Гурицъ