ГОРЕН

Речник на българския език

1. го̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

го̀рна, го̀рно, мн. го̀рни, прил.
1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.
2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция.
3. Който е по-горе (в 3 знач.). В горния текст.
4. За дреха — връхен, върху другите дрехи. Горно облекло.

Грешни изписвания (1)

  • горин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-рен
непълен член гор-ния
пълен член гор-ни-ят
ж. р. гор-на
членувано гор-на-та
ср. р. гор-но
членувано гор-но-то
мн. ч. гор-ни
членувано гор-ни-те

2. Го̀рен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Горин

3. горен — мин. страд. прич. м. р.

горен е производна форма на горя (мин. страд. прич. м. р.).